вкочаняване
[fkot͡ʃɐˈnʲavɐnɛ]
вкочаняване значение:
1. (медицина / биология) Процес на силно втвърдяване на мускулите и тялото, обикновено вследствие на студ или смърт (rigor mortis).
- Ударение
- вкочаня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вко-ча-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкочанявания
Примери за използване на вкочаняване
(медицина / биология)
- Вкочаняването на крайниците настъпва няколко часа след смъртта.
- От студа усещах вкочаняване на пръстите си.
Синоними на вкочаняване
Антоними на вкочаняване
Как се пише вкочаняване
Пише се с в в началото, въпреки че фонетично се чува като [ф] (обеззвучаване пред беззвучна съгласна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кочан
Отлагателно съществително от глагола 'вкочанявам се'. Коренът е 'кочан' (твърдата част на зеле или царевица), използвано метафорично за втвърдяване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- послесмъртно вкочаняване
- вкочаняване от студ
Популярни търсения и запитвания за вкочаняване
какво е вкочаняване, вкочаняване или фкочаняване, вкочаняване или вкучаняване, вкочаняване или вкочъняване, вкочаняване или вкочанявъне, фкочаняване или вкучаняване, фкочаняване или вкочъняване, фкочаняване или вкочанявъне, вкучаняване или вкочъняване, вкучаняване или вкочанявъне, вкочъняване или вкочанявъне