Енциклопения на българския език

стопляне

[ˈstɔplʲanɛ]

стопляне значение:

1. (пряко) Процес на повишаване на температурата на обект или среда; нагряване.
2. (преносно) Подобряване на отношенията между хора; поява на душевна топлота.
Ударение
сто̀пляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стоп-ля-не
Род
среден
Мн. число
стопляния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стопляне

(пряко)
  • Глобалното стопляне е сериозен климатичен проблем.
  • Бързото стопляне на времето разтопи снеговете.
(преносно)
  • Усети се стопляне в отношенията между двете държави.
  • Нейната усмивка донесе стопляне в сърцето му.

Как се пише стопляне

Грешни изписвания: стопляни, стоплиане, ступляне

Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка (при формите на глагола) или по традиция в отглаголното съществително, макар в тази форма ударението да пада върху корена о. Изписва се с я след мека съгласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:топъл
Произлиза от прилагателното 'топъл' чрез глагола 'стопля/стоплям'. Коренът има общославянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глобално стопляне
  • стопляне на отношенията
  • рязко стопляне