сковаване
[skɔˈvavɐnɛ]
сковаване значение:
1. (строителство/занаяти) Съединяване на дървени части посредством гвоздеи; изработване на нещо чрез коване.
2. (физиология/медицина) Ограничаване на подвижността на тялото или крайниците поради студ, болест или неудобна поза.
3. (психология) Състояние на силно притеснение, смущение и липса на непринуденост в поведението.
- Ударение
- скова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ско-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- сковавания
Примери за използване на сковаване
(строителство/занаяти)
- Сковаването на кофража отне целия следобед.
- Започнаха бързо сковаване на сал, за да преминат реката.
(физиология/медицина)
- Чувстваше болезнено сковаване в ставите сутрин.
- Студът причини сковаване на пръстите му.
(психология)
- Сценичната треска предизвика пълно сковаване у младия актьор.
- Сковаването му попречи да отговори адекватно на въпроса.
Синоними на сковаване
Антоними на сковаване
Как се пише сковаване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кова
От глагола 'сковавам'. Представка 'с-' (събиране, свързване) + корен 'кова' (удрям с чук, обработвам метал/дърво).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сутрешно сковаване
- психическо сковаване