вкопчване
[fk'ɔpt͡ʃvɐnɛ]
вкопчване значение:
1. (пряко) Действието на силно, конвулсивно хващане или държане за нещо или някого.
2. (преносно) Силна емоционална или мисловна привързаност към идея, спомен или човек, често до степен на обсебване.
- Ударение
- вко'пчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вкопч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкопчвания
Примери за използване на вкопчване
(пряко)
- Вкопчването на детето в полата на майка му издаваше страх.
- Орелът извърши рязко вкопчване в плячката си.
(преносно)
- Това вкопчване в миналото ти пречи да продължиш напред.
- Вкопчването във властта е характерно за диктаторите.
Синоними на вкопчване
Как се пише вкопчване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:копче
Отглаголно съществително от 'вкопчвам (се)'. Произлиза от корена 'копч-' (копче) с представка 'в-', означаващо първично 'закопчаване', а впоследствие 'хващане здраво'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъртво вкопчване
- вкопчване в живота