фиксация
[fikˈsat͡sijɐ]
фиксация значение:
1. (Общо значение) Действие по закрепване, установяване или застопоряване на нещо в неподвижно състояние.
2. (Психология) Състояние на натрапчива привързаност или съсредоточаване върху определен обект, човек или идея; застой в определен стадий на развитие.
3. (Фотография и химия) Обработка на фотографски материал с химикал (фиксаж), за да се премахне светлочувствителността и изображението да стане трайно.
- Ударение
- фикса́ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фик-са-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- фиксации
Примери за използване на фиксация
(Общо значение)
- Фиксацията на счупения крайник беше извършена с гипс.
- За надеждна фиксация на елементите се използва специално лепило.
(Психология)
- Той има болезнена фиксация върху миналото си.
- Фройд описва оралната фиксация като етап от психосексуалното развитие.
(Фотография и химия)
- След проявяването следва процес на фиксация и измиване на лентата.
Синоними на фиксация
Антоними на фиксация
Как се пише фиксация
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:fixatio
От къснолатинското fixatio, производно на глагола figere (закрепвам, забивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- зрителна фиксация
- външна фиксация
- силна фиксация