вцепеняване
[ft͡sɛpɛˈɲavanɛ]
вцепеняване значение:
1. (пряко) Състояние на пълна неподвижност, скованост на тялото или крайниците (поради студ, болест или физиологична причина).
2. (преносно) Психическо състояние на невъзможност за реакция или движение, породено от силна емоция (ужас, страх, изненада).
- Ударение
- вцепеня'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вце-пе-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вцепенявания
Примери за използване на вцепеняване
(пряко)
- От ледената вода настъпи вцепеняване на краката му.
- Сутрешното вцепеняване на ставите е симптом за артрит.
(преносно)
- Новината предизвика пълно вцепеняване сред присъстващите.
- Тя усети вцепеняване от страх при вида на нападателя.
Синоними на вцепеняване
Антоними на вцепеняване
Как се пише вцепеняване
Пише се с 'в' (предложна представка), 'е' в корена (от цеп) и 'я' променливо (провери с 'вцепенен').
Етимология
Произход:Старобългарски / Български
Оригинална дума:цеп
Отглаголно съществително от 'вцепенявам се'. Коренът е свързан с 'цепя', 'цепка', като първоначалното значение е свързано с втвърдяване като дърво (цеппеница) или невъзможност за движение.