вероотстъпник

[vɛro.otˈstɤpnik]

вероотстъпник значение:

1. (Религия) Човек, който се е отказал от своята вяра или религия и е преминал към друга или е станал атеист.

2. (Пряко/Преносно) Човек, който изневерява на своите убеждения, принципи или на кауза, която е подкрепял.

Ударение: вероотстъ̀пник
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: ве-ро-от-стъп-ник
Род: мъжки
Мн. число: вероотстъпници

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вероотстъпник

(Религия)

Църквата го обяви за вероотстъпник и го отлъчи.
В средновековието съдбата на всеки вероотстъпник е била тежка.

(Пряко/Преносно)

Политическият вероотстъпник бързо промени партията си заради лична изгода.

Синоними на вероотстъпник

ренегат, апостат, отстъпник, предател, изменник

Антоними на вероотстъпник

правоверен, последовател, съмишленик, верующ

Как се пише вероотстъпник

Грешни изписвания: веростъпник, вяроотстъпник, веруотстъпник, вероутстъпник, вероотстапник, вероотстъпнйк

Думата е сложна и се пише слято. Съединителната гласна е -о- (от вяра, но в съставни думи става веро-). Втората част започва с гласна 'о' (отстъпник), затова се получава удвояване на гласната.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:вяра + отстъпвам

Сложна дума, образувана от съединяването на корена на съществителното 'вяра' и глагола 'отстъпвам' (се отказвам). Вероятно калка на гръцката дума 'apostates' (отстъпник).

Употреба

Чести словосъчетания:

обявен за вероотстъпник
съдят го като вероотстъпник

Популярни търсения и запитвания за вероотстъпник

вероотстъпник