Енциклопения на българския език

апостат

[ɐpoˈstat]

апостат значение:

1. (религия/политика) Човек, който се е отрекъл от вярата си, от своите убеждения или принципи; отстъпник.
Ударение
апоста́т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-по-стат
Род
мъжки
Мн. число
апостати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на апостат

(религия/политика)
  • Юлиан Апостат е известен римски император, направил опит да върне езичеството.
  • В партията го обявиха за апостат след като премина към опозицията.

Антоними на апостат

Как се пише апостат

Грешни изписвания: апустат, апостът

Думата е чуждица и се изписва с о във втората сричка, следвайки етимологията си.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:αποστάτης (apostates)
Заета от гръцки език (буквално: 'този, който стои настрана', 'отцепник'). Навлязла в българския език предимно чрез църковната литература и по-късно в политически контекст.