Енциклопения на българския език

вероломник

[vɛroˈlɔmnik]

вероломник значение:

1. (книжовно) Човек, който нарушава дадена клетва, обещание или доверие; коварен и престъпен човек.
Ударение
вероло̀мник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ве-ро-лом-ник
Род
мъжки
Мн. число
вероломници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вероломник

(книжовно)
  • Историческите хроники описват владетеля като жесток вероломник.
  • Не можеш да разчиташ на доказан вероломник.

Антоними на вероломник

Как се пише вероломник

При образуването на сложни думи съединителната гласна е -о- (вер-о-ломник), а не 'я', въпреки корена 'вяра' (променливо 'я').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣроломьнъ
Сложна дума, образувана от основите на съществителното 'вяра' и глагола 'ломя' (чупя, кърша). Буквално означава човек, който е 'счупил вярата' (нарушил е клетва или доверие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен вероломник
  • хитър вероломник
вероломник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник