бяс
[bʲas]
бяс значение:
1. (медицина) Остра инфекциозна вирусна болест, засягаща централната нервна система, която се предава чрез ухапване от заразено животно и е смъртоносна без навременна ваксинация.
2. (преносно) Състояние на изключително силен гняв, ярост или необузданост.
3. (митология/фолклор) Зъл дух, демон, който се вселява в човека и го подтиква към лоши дела или лудост.
- Ударение
- бя̀с
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бяс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бесове
Примери за използване на бяс
(медицина)
- Лисиците са чести преносители на бяс в дивата природа.
- Ваксината против бяс е задължителна за домашните кучета.
(преносно)
- Обхвана го такъв бяс, че започна да чупи всичко в стаята.
- Караше колата с истински бяс.
(митология/фолклор)
- Старите хора вярваха, че в него се е вселил бяс.
Антоними на бяс
Как се пише бяс
Грешни изписвания: бес
Прилага се правилото за променливото 'Я'. В ед.ч. се пише и изговаря 'я' (бяс), но в мн.ч., когато ударението се премести или сричката омекне, преминава в 'е' (бесове, бесен).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*bĕsъ
От праславянското *bĕsъ (демон, зъл дух), сродно с литовското baisus (страшен). Първоначалното значение е митологично, по-късно се свързва с болестта и състоянието на афект.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кучешки бяс
- побеснял от бяс
Фразеологизми:
- хващат ме бесовете
- бяс ме хваща