бъхтя
[ˈbɤxtʲɐ]
бъхтя значение:
1. (разговорно) Бия силно, удрям някого или нещо многократно.
2. (разговорно) Вървя продължително и уморително, обикновено пеша и през труден терен.
3. (преносно) Работя много тежко, полагам изтощителни усилия.
- Ударение
- бъ̀хтя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- бъх-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- бъхтя се
Примери за използване на бъхтя
(разговорно)
- Цял ден бъхтя килима, за да излезе прахът.
- Недей да бъхтиш животното така!
(разговорно)
- Бъхтихме пеша десет километра през калта.
- Трябва да бъхтя път до съседното село.
(преносно)
- Цял живот бъхтя за едното парче хляб.
Синоними на бъхтя
- бия, тупам, пердаша, вървя, блъскам път, трепя се, работя, блъскам се
Антоними на бъхтя
Как се пише бъхтя
Етимология
Произход:Неизвестен
Оригинална дума:бъхт-
Вероятно звукоподражателен произход или свързан с диалектни форми за биене, удряне. Среща се в балканските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бъхтя път
- бъхтя се от работа