метежник
[mɛˈtɛʒnik]
метежник значение:
1. (политика/история) Участник в метеж; човек, който се бунтува срещу установената власт или ред.
- Ударение
- метѐжник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-теж-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- метежници
Примери за използване на метежник
(политика/история)
- Властите заловиха водача на метежниците.
- Метежниците бяха осъдени за държавна измяна.
Антоними на метежник
Как се пише метежник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѧтежь
Произлиза от съществителното 'метеж' (бунт, смут) и наставката за деец '-ник'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен метежник
- група метежници