блюстител
[blʲuˈstitɛl]
блюстител значение:
1. (книжовен) Строг пазител или защитник на закони, правила, ред или морал.
- Ударение
- блюстѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блюс-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блюстители
Примери за използване на блюстител
(книжовен)
- Полицаите се възприемат като блюстители на реда.
- Тя се изживяваше като блюстител на нравствеността в квартала.
Антоними на блюстител
Как се пише блюстител
Пише се с Ю след мекото Л и окончава на -тел (суфикс за деятел).
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:блюсти
Книжовна заемка, базирана на стария глагол 'блюсти' (пазя, наблюдавам, съблюдавам). Сродна с 'наблюдавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блюстител на реда
- блюстител на закона