Енциклопения на българския език

страж

[straʃ]

страж значение:

1. (военно дело / остаряло) Въоръжено лице, което охранява нещо или някого; пазач, часовой.
2. (спорт) Вратар (най-често във футбола) – този, който пази вратата.
3. (преносно / поетично) Защитник на идея, ценност или ред.
Ударение
стр'аж
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
страж
Род
мъжки
Мн. число
стражи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на страж

(военно дело / остаряло)
  • Стражът стоеше неподвижно пред портата на двореца.
  • Смениха нощния страж.
(спорт)
  • Стражът на националния отбор спаси дузпата.
(преносно / поетично)
  • Той беше верен страж на закона.

Как се пише страж

Грешни изписвания: страш, стръж
При проверка на правописа на звучната съгласна ж в края на думата, проверяваме с форма, в която след нея има гласна: стражи.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стража
От старобългарски *стража*. Сродна с руската *сторож* и общославянския корен за пазене/охрана.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нощен страж
  • верен страж
  • страж на реда

Популярни търсения и запитвания за страж