нарушител
[nɐruˈʃitɛl]
нарушител значение:
1. (право) Лице, което не спазва или престъпва закон, правило, наредба или обществен ред.
2. (военно дело) Самолет, кораб или лице, което пресича държавна граница незаконно.
- Ударение
- нарушѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ру-ши-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нарушители
Примери за използване на нарушител
(право)
- Пътна полиция спря нарушителя за превишена скорост.
- Нарушителите на обществения ред ще бъдат глобени.
(военно дело)
- Радарите засякоха въздушен нарушител.
Синоними на нарушител
Антоними на нарушител
Как се пише нарушител
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наруша
Произлиза от глагола 'наруша' (счупя, разваля, не спазя) + наставката за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пътен нарушител
- залавям нарушител
- неизвестен нарушител