блестене
[blɛsˈtɛnɛ]
блестене значение:
1. (пряко) Излъчване или отразяване на ярка светлина; сияние.
2. (преносно) Отличаване с изключителни качества, интелект или красота.
- Ударение
- блестѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бле-сте-не
- Род
- среден
- Мн. число
- блестения
Примери за използване на блестене
(пряко)
- Силното блестене на слънцето върху снега заслепяваше очите.
- Звездното блестене в ясната нощ беше омагьосващо.
(преносно)
- Неговото блестене в научните среди беше кратко, но запомнящо се.
Как се пише блестене
Грешни изписвания: блистене
Коренната гласна е е (блестя), а наставката за отглаголно съществително от II спрежение е -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъщѣти
Отглаголно съществително от 'блестя'. Коренът е със славянски произход, родствен на руското 'блестеть'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ослепително блестене
- меко блестене