светене
[ˈsvɛtɛnɛ]
- Ударение
- свѐтене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- светения
Как се пише светене
Грешни изписвания: святене
Коренът е свет-. Променливото я (от старобългарското 'ѣ') преминава в е, тъй като следващата сричка съдържа предна гласна (-е).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтити
Отглаголно съществително от 'светя'. Коренът е общославянски *světъ (светлина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянно светене
- луминисцентно светене
- слабо светене