Енциклопения на българския език

благозвучен

[blaɡozvutʃɛn]

благозвучен значение:

1. (пряко) Който звучи приятно за слуха; мелодичен, хармоничен.
Ударение
благозву'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-зву-чен
Род
мъжки
Мн. число
благозвучни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благозвучен

(пряко)
  • Българският език е изключително благозвучен.
  • Тя притежаваше мек и благозвучен глас.

Синоними на благозвучен

Антоними на благозвучен

Как се пише благозвучен

Пише се слято като една дума.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + звук
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и 'звук'. Вероятно калка от гръцкото 'euphonos'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благозвучен език
  • благозвучна реч