Енциклопения на българския език

неблагозвучен

[nɛblɐgoˈzvut͡ʃɛn]

неблагозвучен значение:

1. (лингвистика / музика) Който звучи неприятно за ухото; лишен от хармония, мелодичност или правилна ритмика.
Ударение
неблагозву́чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-бла-го-зву-чен
Род
мъжки
Мн. число
неблагозвучни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неблагозвучен

(лингвистика / музика)
  • Използването на твърде много съгласни една след друга прави текста неблагозвучен.
  • Инструментът издаваше рязък и неблагозвучен тон.

Синоними на неблагозвучен

Антоними на неблагозвучен

Как се пише неблагозвучен

Пише се слято – неблагозвучен, тъй като е прилагателно име с отрицателна представа.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:благозвучен
Сложна дума с отрицателна частица 'не' + 'благо' (добро) + 'звучен'. Калка на гръцкото cacophonia (лош звук) или отрицание на euphonia.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неблагозвучно име
  • неблагозвучна комбинация