Енциклопения на българския език

стържещ

[ˈstɤrʒɛʃt]

стържещ значение:

1. (звук) Който издава неприятен, резлив звук, наподобяващ триене на твърди повърхности.
2. (физическо усещане) Който предизвиква усещане за драскане или дразнене (често в гърлото или стомаха).
Ударение
стъ̀ржещ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
стър-жещ
Род
мъжки
Мн. число
стържещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стържещ

(звук)
  • Чу се стържещ звук от спирачките на автомобила.
  • Гласът му беше стържещ и дрезгав.
(физическо усещане)
  • Усещаше стържещ глад в стомаха си.

Синоними на стържещ

Антоними на стържещ

Как се пише стържещ

Грешни изписвания: стържищ, старжещ
Причастията, образувани от глаголи от I и II спрежение (като 'стържа'), завършват на -ещ (не на -ащ/-ящ, които са характерни за III спрежение).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:стържа
Сегашно деятелно причастие от глагола 'стържа'. Коренът произлиза от праславянската форма *strъgati.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стържещ звук
  • стържещ глас
  • стържещ глад