злосторник
[zɫoˈstɔrnik]
злосторник значение:
1. (пряко) Човек, който извършва лоши дела, причинява вреди или нарушава обществения ред и законите.
- Ударение
- злосто̀рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-стор-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злосторници
Примери за използване на злосторник
(пряко)
- Полицията задържа неизвестен злосторник, разбил витрината на магазина.
- В приказките често присъства злосторник, който пречи на главния герой.
Синоними на злосторник
Антоними на злосторник
Как се пише злосторник
Пише се слято като сложно съществително име с еднакво ударение върху съединителната гласна или втората основа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + сторя
Домашнообразувана сложна дума от корена на съществителното 'зло' и глагола 'сторя' (правя), плюс наставката за деятел '-ник'. Калка на гръцкото 'kakopoios' (вършещ зло).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизвестен злосторник
- заловен злосторник