бесуване
[besuvanɛ]
бесуване значение:
1. (пряко) Проява на крайна ярост, буйстване, вилнеене.
2. (остаряло) Извършване на екзекуция чрез обесване (по-рядка употреба на формата, обикновено се използва 'бесене').
- Ударение
- бесу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бе-су-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- бесувания
Примери за използване на бесуване
(пряко)
- Пиянското му бесуване уплаши всички гости.
- Бесуването на бурята продължи три дни.
(остаряло)
- На площада се подготвяше бесуване на престъпниците.
Как се пише бесуване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бѣсъ
Отглаголно съществително от 'бесувам'. Коренът 'бяс' (бѣсъ) се свързва с демонично обладаване, ярост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диво бесуване
- нощно бесуване