Енциклопения на българския език

бесене

[bɛsɛnɛ]

бесене значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'беся'; умъртвяване чрез увисване на въже около шията (като екзекуция или самоубийство).
Ударение
бе'сене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-се-не
Род
среден
Мн. число
бесения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бесене

(пряко)
  • Присъдата беше смърт чрез бесене.
  • В миналото бесенето е било разпространен метод за наказание.

Синоними на бесене

Как се пише бесене

Грешни изписвания: бесени
Отглаголните съществителни на -не са от среден род и завършват на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:беся
Отглаголно съществително име от глагола 'беся'. Коренът е свързан със старобългарското 'бѣсъ' (демон, зъл дух), но в съвременния език е претърпял семантично развитие към значението на умъртвяване чрез въже.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смърт чрез бесене
  • публично бесене

Популярни търсения и запитвания за бесене

бесене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник