Енциклопения на българския език

беседване

[bɛˈsɛdvɐnɛ]

беседване значение:

1. (пряко) Процесът на водене на спокоен, приятелски разговор или обсъждане на някаква тема; разговаряне.
Ударение
бесѐдване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-сед-ва-не
Род
среден
Мн. число
беседвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на беседване

(пряко)
  • Дългото беседване с учителя му помогна да разбере материала.
  • Беседването продължи до късно през нощта.

Синоними на беседване

Антоними на беседване

Как се пише беседване

Грешни изписвания: бесетване, беседвъне
Думата се пише с д (от беседа). При изговор може да се чуе обеззвучаване, но коренът се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бесѣдовати
Отглаголно съществително от глагола 'беседвам'. Коренът е общославянски 'беседа' (разговор, слово).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятелско беседване
  • духовно беседване
беседване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник