каране
[ˈkarɐnɛ]
каране значение:
1. (транспорт) Процесът на управление на превозно средство (кола, колело и др.).
2. (междуличностни отношения) Остра словесна разпра, кавга или скандал.
3. (пряко) Подкарване, принуждаване на животни да вървят в определена посока.
- Ударение
- ка̀ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- карания
Примери за използване на каране
(транспорт)
- Внимателното каране спасява човешки животи.
- Обичам нощното каране на ски.
(междуличностни отношения)
- След голямото каране двамата не си говореха с дни.
- Престанете с това каране пред децата!
(пряко)
- Карането на добитъка към пасището започваше рано сутрин.
Синоними на каране
Антоними на каране
Как се пише каране
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:карати
Отглаголно съществително от 'карам'. Коренът има паралели в славянските езици със значение на 'наказвам', 'хокам', а също и 'гоня', 'подкарвам' (добичета).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо каране
- шофьорско каране
- постоянно каране