Енциклопения на българския език

разговаряне

[rɐzgoˈvarʲɐnɛ]

разговаряне значение:

1. (пряко) Процесът на общуване чрез реч; водене на диалог.
Ударение
разгова́ряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-го-ва-ря-не
Род
среден
Мн. число
разговаряния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разговаряне

(пряко)
  • Забранено е разговарянето с водача по време на движение.
  • В библиотеката разговарянето на висок глас не е прието.

Синоними на разговаряне

Антоними на разговаряне

Как се пише разговаряне

Пише се с 'о' в първата и втората сричка (представка 'раз-' и корен 'гов').

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:говор
Произлиза от общославянския корен за реч '*govor'. Формирано от глагола 'разговарям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • високо разговаряне
  • свободно разговаряне