безупречен
[bɛ'zuprɛt͡ʃɛn]
безупречен значение:
1. (общо) Който няма никакви недостатъци, грешки или пропуски; съвършен в изпълнението или качествата си.
2. (етика) За поведение или репутация: който не дава повод за никакви обвинения или критики.
- Ударение
- безу̀пречен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-у-пре-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безупречни
Примери за използване на безупречен
(общо)
- Работата му беше извършена с безупречна точност.
- Тя се появи на приема с безупречен външен вид.
(етика)
- Служителят има безупречно досие и дългогодишен стаж.
- Безупречното му държание впечатли всички гости.
Синоними на безупречен
Антоними на безупречен
Как се пише безупречен
Грешни изписвания: безопречен
Представката е без- (не променя звучността си пред гласна), а коренът започва с 'у' (от упрек).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:упрек
Морфологично образувана дума от представка 'без-' + корен 'упрек' + наставка '-ен'. Означава буквално 'без упрек'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безупречен вкус
- безупречна репутация
- безупречен вид
- безупречно качество