безпогрешен
[bɛzpoˈgrɛʃɛn]
безпогрешен значение:
1. (пряко) Който не допуска грешки; който е извършен абсолютно точно и вярно.
2. (преносно) Който действа сигурно и надеждно; на когото може да се разчита напълно.
- Ударение
- безпогре'шен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-по-гре-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпогрешни
Примери за използване на безпогрешен
(пряко)
- Стрелецът имаше безпогрешен мерник.
- Тя се справи със задачата по безпогрешен начин.
(преносно)
- Интуицията ѝ е безпогрешен съветник.
Как се пише безпогрешен
Представката е без-. В българския език представката 'без-' не се променя пред беззвучни съгласни (като 'п'), за разлика от правилото за обеззвучаване при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:грешка / погрешен
Сложна дума, образувана с предлога-представка 'без' и прилагателното 'погрешен' (или корен 'греш' от грешка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпогрешен инстинкт
- безпогрешен метод
- безпогрешен усет