Енциклопения на българския език

укорим

[ukoˈrim]

укорим значение:

1. (книжовно) Който заслужава укор; подлежащ на порицание или осъждане.
Ударение
укорѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-ко-рим
Род
мъжки
Мн. число
укорими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укорим

(книжовно)
  • Неговото поведение беше укоримо от морална гледна точка.
  • Постъпката му, макар и рискована, не е укорима.

Синоними на укорим

Антоними на укорим

Как се пише укорим

Грешни изписвания: окорим, укурим, укорйм

Думата започва с представка у- (от укор), а не о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:укор
Образувано от съществителното 'укор' или глагола 'укорявам' + наставка за възможност/качество -им.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морално укорим
  • обществено укорим