Енциклопения на българския език

безтактен

[bɛsˈtaktɛn]

безтактен значение:

1. (общо) Който липсва деликатност, съобразителност и уважение към чувствата на другите; който не спазва нормите на приличие в общуването.
2. (преносно) За постъпка, дума или поведение – който изразява липса на такт.
Ударение
безта̀ктен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-так-тен
Род
мъжки
Мн. число
безтактни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безтактен

(общо)
  • Неговият безтактен коментар създаде напрежение в стаята.
  • Тя се извини за безтактния въпрос, който зададе неволно.
(преносно)
  • Това беше изключително безтактна постъпка от негова страна.

Как се пише безтактен

Грешни изписвания: бестактен, безтъктен
Прилагателното име се пише със 'з' в представката 'без-', въпреки обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'т' при изговор. Думата съдържа непостоянно 'ъ' (в старата норма) или 'е', което изпада в женски род, среден род и множествено число (безтактна, безтактни).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:tactus
Образувана от българската префиксална частица за отрицание 'без-' и съществителното 'такт', което произлиза от латинската дума 'tactus' (докосване, чувство за мярка), навлязла в българския език през немски или френски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безтактен въпрос
  • безтактна забележка
  • безтактен човек
  • безтактно поведение