Енциклопения на българския език

вежлив

[vɛʒˈlif]

вежлив значение:

1. (пряко) Който спазва правилата за добро поведение; учтив, любезен, внимателен към другите.
Ударение
вежлѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
веж-лив
Род
мъжки
Мн. число
вежливи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вежлив

(пряко)
  • Той беше изключително вежлив с гостите.
  • Вежлив отказ е по-добър от грубо съгласие.

Как се пише вежлив

Грешни изписвания: вижлив, вежлиф, вежлйв
Пише се с е в първата сричка (проверка не е възможна с ударение, думата е непроверяема, помни се етимологията от 'вещ'). Накрая се пише в (проверка: вежливия).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣждлисъ / вѣжа
Произлиза от старинната дума 'вежа' (знание, умение, опитност), която е сродна с 'веда', 'вещ' (знаещ). Първоначалното значение е 'знаещ реда', 'умеещ да се държи', откъдето се развива значението за учтивост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вежлива форма
  • вежлив тон