Енциклопения на българския език

неделикатен

[nɛdɛliˈkatɛn]

неделикатен значение:

1. (етика) Който липсва тактичност, внимателно отношение или възпитание; груб в обноските си.
Ударение
неделика̀тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-де-ли-ка-тен
Род
мъжки
Мн. число
неделикатни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неделикатен

(етика)
  • Той зададе крайно неделикатен въпрос относно заплатата ѝ.
  • Постъпката му беше неделикатна спрямо домакините.

Синоними на неделикатен

Антоними на неделикатен

Как се пише неделикатен

Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:delicatus
Образувано чрез отрицателната частица (префикс) 'не-' и заемката от латински/френски 'деликатен' (изтънчен, внимателен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неделикатен въпрос
  • неделикатна намеса
  • неделикатно държание
неделикатен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник