Енциклопения на българския език

дезориентация

[dɛzoriɛnˈtat͡sijɐ]

дезориентация значение:

1. (пряко) Загуба на представа за местоположението в пространството или посоката на движение.
2. (преносно/психология) Състояние на умствено объркване, невъзможност за правилна преценка на ситуацията, времето или собствената идентичност.
Ударение
дезориентàция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-зо-ри-ен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
дезориентации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дезориентация

(пряко)
  • Гъстата мъгла в планината доведе до пълна дезориентация на туристите.
  • В лабиринта от малки улички той изпита моментна дезориентация.
(преносно/психология)
  • След силния удар в главата боксьорът изпадна в състояние на лека дезориентация.
  • Политическата криза предизвика дезориентация сред избирателите.

Синоними на дезориентация

Антоними на дезориентация

Как се пише дезориентация

Думата се изписва с з (представка дез- пред гласна), а не със с. Проверката се прави чрез морфологичен анализ на съставните части: дез + ориентация.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:désorientation
Заета от френски език, образувана от префикса 'dés-' (отрицание/липса) и 'orientation' (ориентация). Първоначалното значение е свързано със загуба на посока.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пространствена дезориентация
  • времева дезориентация
  • пълна дезориентация