безпричинен
[bɛspriˈt͡ʃinɛn]
безпричинен значение:
1. (пряко) За който няма явна причина или повод; който не е предизвикан от нищо.
- Ударение
- безпричи'нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- без-при-чи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безпричинни
Примери за използване на безпричинен
(пряко)
- Изпита внезапен и безпричинен страх.
- Тя се разсърди заради една съвсем безпричинна обида.
Синоними на безпричинен
Антоними на безпричинен
Как се пише безпричинен
В мъжки род единствено число се пише с едно н. Двойно нн се появява само когато думата завършва на -нен в м.р. и формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. (безпричинна, безпричинни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + причина
Образувано от предлога 'без', съществителното 'причина' и наставката '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безпричинен смях
- безпричинна агресия
- безпричинна ревност