причинен
[priˈtʃinɛn]
причинен значение:
1. (логика, философия, наука) Който се отнася до причината, който съдържа или изразява причина.
2. (граматика) Който изразява обстоятелство за причина (напр. изречение, съюз).
- Ударение
- причѝнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-чи-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- причинни
Примери за използване на причинен
(логика, философия, наука)
- Учените изследват причинната връзка между тютюнопушенето и белодробните заболявания.
- Трябва да се направи задълбочен причинен анализ на инцидента.
(граматика)
- В това сложно изречение има подчинено причинно изречение.
Синоними на причинен
Антоними на причинен
Как се пише причинен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Произлиза от съществителното 'причина' + суфикс '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- причинна връзка
- причинна зависимост
- причинно-следствен
- причинен съюз