Енциклопения на българския език

голословност

[golosˈɫɔvnost]

голословност значение:

1. (преносно) Качество на твърдение или изказване, което не е подкрепено с факти, доказателства или аргументи; необоснованост.
Ударение
голосло̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-ло-слов-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на голословност

(преносно)
  • Обвиненията срещу него се характеризираха с пълна голословност.
  • Голословността на аргументите му доведе до загуба на дебата.

Как се пише голословност

Сложната дума използва съединителна гласна -о- между двата корена (гол и слов). Думата завършва на -ст.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:голъ + слово
Сложна дума, съставена от основите на прилагателното 'гол' (в преносен смисъл: празен, лишен от съдържание) и съществителното 'слово', плюс наставка '-ост'. Вероятно калка от гръцки или руски модел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обвинявам в голословност
  • пълна голословност