безпричинност
[bɛspriˈt͡ʃinnost]
безпричинност значение:
1. (абстрактно) Качество или състояние на нещо, което няма видима причина, основание или повод; липса на мотивираност.
- Ударение
- безпричѝнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-при-чин-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на безпричинност
(абстрактно)
- Безпричинността на неговия гняв изплаши всички в стаята.
- Тя се чудеше на тази внезапна безпричинност на събитията.
Синоними на безпричинност
Антоними на безпричинност
Как се пише безпричинност
Пише се с двойно н (нн), защото се образува от прилагателното безпричинен + наставката -ност (или -ост към основа на н). Представката е без-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Образувано от прилагателното 'безпричинен' (без + причина + -ен) + наставка '-ост'. Дублирането на 'н' се получава от сливането на наставката на прилагателното '-ен' и наставката на съществителното '-ност' (всъщност -ост към основа, завършваща на н).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна безпричинност
- привидна безпричинност
Популярни търсения и запитвания за безпричинност
какво е безпричинност, безпричинност или безпричиност, безпричинност или беспричинност, безпричинност или безпрйчинност, безпричинност или безпричйнност, безпричинност или безпричиннуст, безпричиност или беспричинност, безпричиност или безпрйчинност, безпричиност или безпричйнност, безпричиност или безпричиннуст, беспричинност или безпрйчинност, беспричинност или безпричйнност, беспричинност или безпричиннуст, безпрйчинност или безпричйнност, безпрйчинност или безпричиннуст, безпричйнност или безпричиннуст