Енциклопения на българския език

доказан

[doˈkazɐn]
Ударение
дока̀зан
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-ка-зан
Род
мъжки
Мн. число
доказани
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише доказан

Грешни изписвания: доказън, дуказан, докъзан
Думата се пише с а в последната сричка (-ан), което е типичното окончание за миналите страдателни причастия на глаголи от I и II спрежение с основа на гласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:доказвам
Минало страдателно причастие на глагола 'докажа'. Произлиза от старобългарския корен за 'казвам' с представка 'до-', индикираща завършеност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доказан произход
  • доказан престъпник
  • доказан професионалист
  • научно доказан