Енциклопения на българския език

безпомощност

[bɛspoˈmɔʃnost]

безпомощност значение:

1. (общо) Състояние на човек или животно, който не може да си помогне сам, няма сили или средства да се защити или да извърши действие.
2. (преносно) Липса на изход, безизходица в дадена ситуация.
Ударение
безпо'мощност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-по-мощ-ност
Род
женски
Мн. число
безпомощности (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпомощност

(общо)
  • Той изпита чувство на пълна безпомощност пред природната стихия.
  • Бебето плачеше от глад и безпомощност.
(преносно)
  • Политическата безпомощност на правителството стана очевидна.

Синоними на безпомощност

Антоними на безпомощност

Как се пише безпомощност

Думата се пише с з (без-), тъй като представката е без-, а не бес-, въпреки обеззвучаването пред беззвучната съгласна п. Завършва на -ост (наставка за съществителни от женски род).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:безъ + помашть
Образувана от отрицателната частица/представка 'без', корена 'помощ' и наставката за абстрактни съществителни имена '-ност'. Връзката е със старобългарската лексема 'помашть'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна безпомощност
  • усещане за безпомощност
  • изпадам в безпомощност