безнаказан

[bɛznɐˈkazɐn]

безнаказан значение:

1. (общо) Който остава или е оставен без наказание въпреки извършено провинение или престъпление.

2. (преносно) Който се извършва без последствия, без страх от отговорност.

Ударение: безнака̀зан
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: без-на-ка-зан
Род: мъжки
Мн. число: безнаказани

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безнаказан

(общо)

Престъпникът остана безнаказан поради липса на доказателства.
В едно правово общество никое нарушение не бива да остава безнаказано.

(преносно)

Безнаказана арогантност.
Той си позволяваше безнаказано поведение спрямо колегите.

Синоними на безнаказан

ненаказан, оправдан, помилван, свободен, безконтролен

Антоними на безнаказан

наказан, осъден, санкциониран

Как се пише безнаказан

Грешни изписвания: безнакасън, без наказан, безнъказан, безнакъзан, безнаказън

Думата се пише слято, тъй като е сложно прилагателно име, образувано с предлога без, който тук играе ролята на словообразувателна представка.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:безъ + наказание

Образувано чрез префикса 'без-' (липса) и корена на думата 'наказание' (от старобългарския глагол 'наказати' - поучавам, наказвам). Думата е калка или директно наследена, означаваща липса на възмездие за извършено деяние.

Употреба

Чести словосъчетания:

оставам безнаказан
безнаказано престъпление
безнаказана дързост

безнаказан