наказан
[nɐˈkazɐn]
наказан значение:
1. (пряко) Който е получил наказание; върху когото е наложена санкция.
2. (съществително) Лице, което изтърпява наказание (напр. затворник).
- Ударение
- нака̀зан
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- на-ка-зан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наказани
Примери за използване на наказан
(пряко)
- Наказаният ученик стоеше в ъгъла.
- Отборът ще играе следващия мач без наказания си капитан.
(съществително)
- Всички наказани бяха изведени на двора.
- Списъкът с наказаните беше закачен на таблото.
Синоними на наказан
Как се пише наказан
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наказати
Минало страдателно причастие от глагола 'накажа'. Корен 'каз-' (кажа), свързан с идеята за наставление, поучение, а по-късно и възмездие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несправедливо наказан
- строго наказан