ненаказан
[nɛnɐˈkazɐn]
ненаказан значение:
1. (пряко) Който не е получил наказание или възмездие за извършено провинение, грешка или престъпление.
- Ударение
- ненака̀зан
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-на-ка-зан
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ненаказани
Примери за използване на ненаказан
(пряко)
- Престъплението остана ненаказано цели десет години.
- Никое зло не трябва да остава ненаказано.
Синоними на ненаказан
Как се пише ненаказан
Частицата не се пише слято с миналите причастия, когато те се използват като прилагателни (атрибутивно) и не е налице противопоставяне.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наказан
Образувано чрез отрицателната частица-префикс 'не-' и миналото страдателно причастие 'наказан' (от глагола 'наказвам'). Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оставам ненаказан
- ненаказано престъпление
- ненаказано зло