безкрай
[bɛsˈkraj]
безкрай значение:
1. (поетично/общо) Пространство или време, което няма видими граници или предел; необозрима шир.
- Ударение
- безкра̀й
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-край
- Род
- мъжки
- Мн. число
- безкраи (рядко)
Примери за използване на безкрай
(поетично/общо)
- Погледът му се загуби в синия морски безкрай.
- Мечтаеше да пътува из звездния безкрай.
Синоними на безкрай
Как се пише безкрай
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:без + край
Образувана чрез префикса 'без-' (липса) и съществителното 'край'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синек безкрай
- морски безкрай
Фразеологизми:
- до безкрай