Енциклопения на българския език

безпределност

[bɛzprɛ'dɛlnost]

безпределност значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което няма видими граници или край; огромна пространствена ширина.
2. (преносно) Липса на ограничения във времето или в степента на проявление на някакво чувство или качество.
Ударение
безпредѐлност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-пре-дел-ност
Род
женски
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпределност

(пряко)
  • Безпределността на океана плашеше и едновременно привличаше моряците.
  • Погледът му се губеше в синята безпределност на небето.
(преносно)
  • Тя обичаше децата си с майчина безпределност.
  • В мечтите му имаше някаква наивна безпределност.

Антоними на безпределност

Как се пише безпределност

Представката е без- (а не бес-), тъй като в българския език представките без- и из- се пишат със 'з' независимо от следващия съгласен звук, въпреки обеззвучаването при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + предел
Словообразуване от представка 'без-', корен 'предел' (граница) и наставка за абстрактно съществително '-ност'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • синя безпределност
  • космическа безпределност
  • чувство за безпределност
безпределност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник