Енциклопения на българския език

безкрайност

[bɛsˈkrajnost]

безкрайност значение:

1. (философия) Качество на нещо, което няма край, граници или предел във времето и пространството.
2. (математика) Величина, която е по-голяма от всяко произволно избрано число (символ ∞).
Ударение
безкра̀йност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
без-край-ност
Род
женски
Мн. число
безкрайности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безкрайност

(философия)
  • Човешкият ум трудно възприема идеята за вселенската безкрайност.
  • В очите ѝ се четеше тъга и безкрайност.
(математика)
  • Функцията клони към плюс безкрайност.

Синоними на безкрайност

Антоними на безкрайност

Как се пише безкрайност

Представката е без-, въпреки че пред беззвучния съгласен 'к' се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + край
Образувана от прилагателното 'безкраен' с наставка за съществително '-ост'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • до безкрайност
  • потенциална безкрайност
Фразеологизми:
  • повтарям до безкрайност
безкрайност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник