Енциклопения на българския език

еснафщина

[ɛsˈnafʃtinɐ]

еснафщина значение:

1. (социология / психология) Начин на мислене и поведение, характерен с ограниченост, дребнавост, прекалена привързаност към материалното и битовизмите, както и робуване на общественото мнение и предразсъдъци.
Ударение
есна̀фщина
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ес-наф-щи-на
Род
женски
Мн. число
еснафщини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еснафщина

(социология / психология)
  • Еснафщината в малкия град задушаваше всеки опит за оригиналност.
  • Тя се бунтуваше срещу еснафщината и лицемерието на своите роднини.

Как се пише еснафщина

Звукосъчетанието щ се пише като една буква, а не като шт.

Етимология

Произход:Турски / Арабски
Оригинална дума:esnaf / aṣnāf
От турската дума 'esnaf' (занаятчия, търговец), която е множествено число на арабската 'ṣinf' (вид, клас, категория). В българския език думата придобива пейоративно (отрицателно) значение, описващо манталитета на дребния буржоа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • провинциална еснафщина
  • дребна еснафщина
  • борба с еснафщината
еснафщина : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник