безграничен

[bɛzɡrɐˈnit͡ʃɛn]

безграничен значение:

1. (пряко) Който няма видими или реални граници; необятен, просторен.

2. (преносно) Който е много голям по сила, степен или проявление; всеобхватен.

Ударение: безгранѝчен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: без-гра-ни-чен
Род: мъжки
Мн. число: безгранични

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безграничен

(пряко)

Пред погледа им се ширеше безграничната степ.
Космосът изглежда тъмен и безграничен.

(преносно)

Той имаше безгранична вяра в успеха на начинанието.
Нейната безгранична любов към децата впечатляваше всички.

Синоними на безграничен

необятен, безкраен, безпределен, широк, огромен, всеотдаен, неизмерим

Антоними на безграничен

ограничен, тесен, малък, умерен, сдържан

Как се пише безграничен

Грешни изписвания: без граничен, бесграничен, безгръничен, безгранйчен

Представката е без-. В българския език представка бес- не съществува, въпреки обеззвучаването на з пред беззвучни съгласни (което тук не важи, тъй като 'г' е звучна).

Етимология

Произход:Български (славянски корен)

Оригинална дума:граница

Образувана чрез префикс 'без-' (липса) и корена 'граница' (предел, край) + суфикс '-ен'. Сродна с думи в други славянски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:

безгранична власт
безгранично доверие
безгранична радост

безграничен