необятен
[nɛoˈbʲatɛn]
необятен значение:
1. (пряко) Който е с изключително големи, безгранични размери; който не може да бъде обхванат с поглед.
2. (преносно) Който е много силен по степен или количество; неизмерим.
- Ударение
- необя̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-о-бя-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- необятни
Примери за използване на необятен
(пряко)
- Пред погледа им се ширеше необятен океан.
- Необятната степ блестеше под слънчевите лъчи.
(преносно)
- Тя изпитваше необятна любов към децата си.
- Възможностите на човешкия ум са необятни.
Синоними на необятен
Как се пише необятен
Думата се пише с променливо я. Когато ударението пада върху гласната и сричката не е пред мека сричка или ж, ч, ш, се пише я (необятен). В множествено число, когато ударението не е върху корена или следва мека сричка, преминава в е (необетни - остаряла/диал. форма, но книжовната норма запазва я в някои позиции или преминава в е при членуване в мн.ч. според правилото, тук конкретно: необятни). Забележка: При прилагателните на -ен, променливото 'я' се запазва като 'я' пред 'т' в мн.ч. в съвременния език е изключение или се променя на 'е' (необетни е рядко, по-често се среща запазено 'я' по аналогия, но според стриктното правило за променливо Я: необятен -> необятни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обяти (обхващам)
Произлиза от отрицателната частица 'не' и старобългарския глагол 'обяти' (обхващам), който е коренно родствен с 'имам' и 'емам' (вземам). Буквално означава 'който не може да бъде обхванат'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- необятен простор
- необятна вселена
- необятно поле