Енциклопения на българския език

безкраен

[bɛsˈkraɛn]

безкраен значение:

1. (пряко) Който няма видим или мислим край; простиращ се много надалеч в пространството.
2. (време) Който продължава прекалено дълго или вечно; непрекъснат.
Ударение
безкра̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-кра-ен
Род
мъжки
Мн. число
безкрайни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безкраен

(пряко)
  • Пред погледа им се ширеше безкраен хоризонт.
  • Пътуваха през безкрайните степи на Азия.
(време)
  • Те водеха безкраен спор, който не водеше доникъде.
  • Търпението ми не е безкрайно.

Как се пише безкраен

Грешни изписвания: бескраен, безскраен
Представката е без- (от предлога 'без'). Съгласната 'з' не се обеззвучава при писане, въпреки че фонетично пред 'к' се чува като 'с'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + край
Образувана от предлога *без* и съществителното *край* с наставка *-ен*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкраен празник
  • безкраен път
  • безкрайна обич
безкраен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник