Енциклопения на българския език

невернически

[nɛˈvɛrnit͡ʃɛski]

невернически значение:

1. (религия) Свойствен за неверник; безбожнически, атеистичен или отнасящ се до човек с друга вяра (от гледна точка на вярващия).
Ударение
невѐрнически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-вер-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
невернически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на невернически

(религия)
  • Той водеше невернически живот, далеч от църковните канони.
  • В очите на фундаменталистите това бе невернически акт.

Синоними на невернически

Антоними на невернически

Как се пише невернически

Пише се слято като единна дума, производна от 'неверник'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:неверник
Произлиза от съществителното 'неверник' (човек, който не изповядва дадена вяра или е атеист) + наставката '-ски'.